Виж още
Глисти

Глисти

Децата са повече податливи на това заболяване, отколкото възрастните, специално защото по-често си лапат пръстите.
Дали детето ми има глисти? Поставяте си този въпрос, защото детето няма апетит, защото упорито си чеше носа или като спи, скърца със зъби. Или може би защото последователно има диария или запек. Виждайки бледото му личице, някоя съседка или баба възкликва: „Това дете има глисти.“ Тези глисти- най-често срещаните са острици (оксиури).
Преди всичко трябва да знаете, че кърмачето рядко има глисти. Едва във възрастта на пясъчните купчинки, градините и детските домове децата започват да си предават глистите едно на друго. В някои райони (на Франция) до 50% от децата имат глисти. Има един-единствен начин да се убедите, че детето има глисти — когато ги видите. Те се забелязват в изпражненията или в гънките на кожата около ануса.
Остриците са- бели и къси, съвсем малки (между 2 и 13 мм). Внимание: често в изпражненията се виждат бели повлекла, които вие можете да помислите за глисти, но които са слуз. Можете да сте напълно убедени само ако забележите, че тези крайчета от бели нишки се движат.
Възможно е в изпражненията нищо да не се вижда и все пак детето да има глисти. Един симптом, сърбежът около ануса, трябва да ви накара да се замислите. Детето често си чеше дупенцето, особено вечер, когато женските снасят около ануса. Ако забележите такъв признак, внимателно огледайте гънките около ануса, може би ще видите там да се движи някаква острица.
Но този признак не винаги е налице; сърбежът около ануса се чувствува само когато женските снасят. А те снасят през три седмици. Един добър начин за проверка е да се залепи около ануса плътно прилепващ целофан, който след това се изследва под микроскоп. Ако е необходимо, това се прави няколко пъти, но така може със сигурност да се установи има ли или няма острици. Това изследване се провежда само лабораторно.
Мога ли да дам на детето антихелминтик (противоглистно средство)?
За предпочитане е да го направите с лекарско предписание. Може би няма да повярвате, но много деца са пострадали и сериозно са се разболявали, защото са вземали антихелминтик непремислено. Дозата за всяко дете е различна, а това е от лекарска компетентност.
Какво да се прави, когато детето има глисти?
Запомнете какво сте видели, за да го кажете на лекаря: множество малки бели червейчета. Движат ли се или не и т. н.
Припомнете си съпътствуващите симптоми: смущения в храносмилането, загуба на апетит, болки в корема, намаляване на теглото, умора, неспокоен сън, уртикария, сърбеж.
Най-сетне прилагайте даденото лечение. Преди време се провеждаше неколкократно лечение от по осем дни. Днес е достатъчна една доза сироп и още една след няколко месеца (като предпазна мярка), за да се освободите от глистите.
Но оздравяването не значи нищо. Трябва да се попречи на повторно заразяване на детето, а то може да зарази и семейството. Острицата се предава с обикновен контакт. Детето, което има глисти, понякога насън се чеше около ануса. При това чесане остават яйца под ноктите му. И то ги разнася върху всичко, което докосва. Други яйца остават в пижамата му, в спалното бельо. Като пипате това бельо, като го изтръсквате, яйцата се разсейват; понесени от въздуха, много устойчиви, защото имат твърда обвивка, те могат да преживеят най-малко 9 дни. И съвсем възможно е да заразят други хора.
Освен това заразеното дете се самозаразява отново, като си суче пръста, като си бърка в носа и т. н. Яйцата се спускат по храносмилателния път. И се излюпват в червата, където глистите живеят, залепени за стените им.
Като знаете как се разпространяват глистите, ще разберете, че трябва да се вземат следните мерки: Детето да се облича в пижама, чиято горна част ще бъде зашита за панталона, и поне забодена с безопасни игли и затворена отпред — за да не може да се пипа около ануса когато е в леглото. Да се изрежат ниско ноктите му, за да не могат яйцата да се задържат под тях. Да се измиват ноктите сутрин и вечер четка и сапун, да се сменя често бельото на детето — личното и спалното; да не се изтръсква, а да се топи веднага във вода.
Един последен съвет: не давайте на детето много сладки храни, преди да е оздравяло. Захарта предизвиква ферментации в червата, които причиняват повече беди, защото са благоприятни за глистите.
Луната оказва ли влияние върху глистите?
Онова, което е дало повод за подобно вярване (напълно погрешно при това), е, че острицата се размножава всеки три седмици. Този цикъл е дал повод да се търси паралел с лунния цикъл (макар че последният е четири седмици).
Други глисти: аскарис. Това са едри кръгли бели червеи, големи колкото земен червей, по-някога колкото молив. Те проникват в организма под формата на мънички яйца (женската снася по 200 000 на ден!) със зеленчуците и плодовете (например ягодите), ако не са добре измити и се ядат сурови; идват също с водата, с играчките, които се търкалят по земята, и детето ги пъхва в устата си.
Детето с глисти аскарис е бледо, под очите му има сенки, има болки в коремчето и диария (понякога кървава), изриви подобно на уртикария или повръщане. То няма апетит. Аскарис могат да се намерят било в дрехите му (пижамата, гащетата), било в изпражненията или в повърнатата храна, дори в кърпичката, след пристъп на кашлица. Лекарят ще определи лечението. Трябва да се внимава детето да не лапа пръст и много грижливо да се измиват зеленчуците и плодовете, които се консумират сурови.
Тения или самотен червей. Това е голям, плосък червей, който може да достигне няколко метра дължина. На главата си има кукички и смукала.
Тения може да се получи, като се консумира много леко сварено или запечено свинско месо, по-рядко и от говеждото. Внимавайте за бифтека, който изваждате от хладилника: печете го по-дълго време. Проверете дали е изпечен и във вътрешността, преди да го сервирате. Дете, което има една (или повече) тении, защото тези „самотници“ могат да бъдат две или три, е бледо, уморено, има упорити болки в главата, липса на апетит, или напротив — изпитва непрестанен глад (лъжлив глад), трудно и бавно храносмила. Често е неразположено.
Трябва да наблюдавате бельото му пижамата и гащетата, и най-вече изпражненията. Ако видите в тях къс, плосък бял червей, който прилича на парче от плоски макарони, това е всъщност един пръстен, откъснат от тенията. Покажете го в лабораторията.
Най-простото и често най-ефикасно лекарство са тиквените семки. Използуват се също солите на калая. Но само лекарят би могъл да предпише на едно дете екстракт от мъжка папрат това е лечение, прилагано обикновено при възрастните).
Ако детето изхвърли дълъг червей наместо пръстен, много важно е да го занесете в лабоаторията или да го покажете на лекаря: ако не изхвърлена и главата, тенията ще порасне отново и детето няма да се освободи от нея. При всички случаи, след като е изхвърлило тенията, трябва три месеца да проверявате всеки ден изпражненията и бельото му. Ако не виждате пръстени, има голяма вероятност детето да излекувано.
При лечение с калаена сол червеят не се изхвърля, той се превръща в течност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

HTML Snippets Powered By : XYZScripts.com