При децата най-често се уголемяват лимфните възли на шията, които са най-лесно достъпни за опипване. Те дори могат да се забележат при отмятане на главата назад и извиване встрани. Рядко се увеличават лимфните възли само в едната страна на шията или само в едната подмишница. В едни случаи възлите се напипват поотделно, а в други те са сраснали в пакет или са сраснали с надлежащата кожа. Големината им също е различна: от бобено зърно до картоф и дори малка ябълка. При опипване те са меки, мекоеластични или твърди, а също така по-малко или повече болезнени. Болезността им понякога е толкова силна, че детето не е в състояние да си извърта главата. Кожата над уголемените лимфни възли може да остане непроменена, но може да бъде зачервена и оточна.
Какви други прояви съпътствуват уголемените лимфни възли? Споменахме, че уголемените лимфни възли са най-често само една от проявите на дадено заболяване. При много от познатите остри заразни болести като скарлатина, дифтерия, рубеола редовно се появява уголемяване на шийните лимфни възли. Най-характерно е то при скарлатината, която сега протича леко, с незначителен обрив и с бързо повлияване от лекуването с пеницилин и други антибиотици. При скарлатината обривът невинаги е силно изявен, бързо изчезва и поради това често се пропуска. Огненочервеното гърло и възпалените сливици са постоянни прояви. Още в първите дни ведно с повишената температура се уголемяват и шийните лимфни възли, които след лекуването с пеницилин бързо намаляват. Същите прояви дават и скарлатиноподобните ангини, които се причиняват също от стрептококи.При недостатъчно и неправилно лекуване на скарлатината и скарлатиноподобните ангини след 2—3 седмици може да се появи отново уголемяване на лимфните възли. При дифтерията, която след въвеждането на противодифтерийната имунизация се среща крайно рядко, са характерни обилни налепи върху сливиците, увеличени лимфни възли и оток на околната тъкан. При рубеолата се увеличават тилните лимфни възли, но това увеличение е незначително.