Сбетът не е само песни, забавления, а и… Въпроси. Веднага след като проговори, детето започва да пита, такъв е животът, философско поведение за опознаване на света. Да си припомним Малкия принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери, който никога не отговаря, когато го питат, но и не престава да задава въпроси.
След като проговори, малкото дяволче няма да ви остави и минута спокойствие. Обикновено въпросите си ще задава и на родителите си, които, неподготвени, объркани, невярващи, няма да са в състояние да се справят и детето ще се обърне направо към вас.
Примерен списък на въпроси, без претенцията да е изчерпателен:
- Бабо, мишката е толкова малка, а как носи такъв голям пакет с бонбони?
- Бабо, как работи телефонът?
- Бабо, защо хората са болни?
- Бабо, как светят светулките?
- Бабо, когато спят, рибите затварят ли си очите под водата? (За ваша информация спят с отворени очи.)
- Бабо, кажи защо хората са такива лоши?
- Бабо, защо се прозявам?
- Бабо, как може Дядо Коледа да пристига толкова безшумно? А ние като нямаме камина, как идва?
„Бабо, ти си стара.Скоро ли ще умреш?“
Трудно за преглъщане въпросче, а! Какво да отговорим?
Първо, трябва да знаете, че този въпрос е показателен за доброто психическо здраве на внученцето, за интелекта му и и не подсказва умствени отклонения.Фаталната грешка: да му ударите шамар или да го накажете в ъгъла.
Не му отговаряйте с широка и ведра усмивка: „Как ти хрумна? Няма да умирам! Хорат а не умират! Кой ти пълни главата с тези глупости?“
Обяснете спокойно как поколенията идват и си отиват, което наистина ще успокои детето: „Ще умра преди мама и тати, после ще умрат и те, но много преди теб. “ След това, в зависимост от житейската си философия или религия, може да му обясните: „Знаеш ли, възможно е всички отново да се съберем там горе, на небето, мама, баба, прабаба“ и т.н.
„Бабо, къде отиваме, като умрем?“
И в този случай отговорът зависи от философията и от религията ви. Можете обаче да успокоите детето, че след като умре,човек престава да страда, нищо не го боли, че смъртта е нещо много по-дълбоко от съня, защото вече не се събуждаме.
Попитайте го: „А ти как мислиш? Нямаш ли си някоя идея?“ Същото е: „Какво значи да спиш с някой? Ти спала ли си вече с някой?“ Отговорете: „Ти как мислиш?“ Ще видите какво ще ви каже.
Естествено, излишно е да се впускате в подробности за сексуалното поведение. Но и не отговаряйте политикански: „Много хубав
въпрос, благодаря ти, че се сети да ми го зададеш.“ Посъветвайте се с родителите. По принцип те са тези, които трябва да осветлят въпроса.
„Бабче, тати ми се скара. Той е лош. Мама ме лиши от десерт!“
Забравете за: „ Така ли, мъничкото ми сърчице нещастно? Ужасно! Мама наистина е лоша! Но ела да видиш баба, как ще те утеши, какво ти е донесла…“
В случая вашата роля е да обясните това, което родителите на внучето ви не са успели да сторят поради липса на време.
Не настройвайте детето срещу родителите му. „Виж какво ще ти кажа, човек не може да прави всичко, каквото му се прииска. Ако мама и тати са те наказали, то е, защото много те обичат и искат само твоето добро. Ако те оставят да си правиш каквото искаш, значи изобщо не се интересуват от теб и твоето бъдеще…“