Как да отговаряте на „защо?“

Сбетът не е само песни, забавления, а и… Въпроси. Веднага след като проговори, дете­то започва да пита, такъв е животът, фило­софско поведение за опознаване на света. Да си припомним Малкия принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери, който никога не отговаря, ко­гато го питат, но и не престава да задава въпроси.

След като проговори, малкото дяволче ня­ма да ви остави и минута спокойствие. Обик­новено въпросите си ще задава и на родите­лите си, които, неподготвени, объркани, не­вярващи, няма да са в състояние да се спра­вят и детето ще се обърне направо към вас.

Примерен списък на въпроси, без претенци­ята да е изчерпателен:

• Бабо, мишката е толкова малка, а как носи такъв голям пакет с бонбони?
• Бабо, как работи телефонът?
• Бабо, защо хората са болни?
• Бабо, как светят светулките?
• Бабо, когато спят, рибите затварят ли си очите под водата? (За ваша информация спят с отворени очи.)
• Бабо, кажи защо хората са такива лоши?
• Бабо, защо се прозявам?
• Бабо, как може Дядо Коледа да пристига тол­кова безшумно? А ние като нямаме камина, как идва?

„Бабо, ти си стара.Скоро ли ще умреш?“

Трудно за преглъщане въпросче, а! Какво да отговорим?

Първо, трябва да знаете, че този въпрос е показателен за доброто психическо здраве на внученцето, за интелекта му и и не подсказва умствени отклонения.Фаталната грешка: да му ударите шамар или да го накажете в ъгъла.

Не му отговаряйте с широка и ведра ус­мивка: „Как ти хрумна? Няма да умирам! Хорат а не умират! Кой ти пълни главата с тези глупости?“

Обяснете спокойно как поколенията идват и си отиват, което наистина ще успокои де­тето: „Ще умра преди мама и тати, после ще умрат и те, но много преди теб. “ След това, в зависимост от житейската си философия или религия, може да му обясните: „Знаеш ли, въз­можно е всички отново да се съберем там горе, на небето, мама, баба, прабаба“ и т.н.

„Бабо, къде отиваме, като умрем?“

И в този случай отговорът зависи от фи­лософията и от религията ви. Можете обаче да успокоите детето, че след като умре,чо­век престава да страда, нищо не го боли, че смъртта е нещо много по-дълбоко от съня, защото вече не се събуждаме.

„Бабо, как се правят децата?“

Попитайте го: „А ти как мислиш? Нямаш ли си някоя идея?“ Същото е: „Какво значи да спиш с някой? Ти спала ли си вече с някой?“ Отгово­рете: „Ти как мислиш?“ Ще видите какво ще ви каже.

Естествено, излишно е да се впускате в подробности за сексуалното поведение. Но и не отговаряйте политикански: „Много хубав

въпрос, благодаря ти, че се сети да ми го зада­деш.“ Посъветвайте се с родителите. По принцип те са тези, които трябва да освет­лят въпроса.

„Бабче, тати ми се скара. Той е лош. Мама ме лиши от десерт!“

Забравете за: „ Така ли, мъничкото ми сърчи­це нещастно? Ужасно! Мама наистина е лоша! Но ела да видиш баба, как ще те утеши, какво ти е донесла…“

В случая вашата роля е да обясните това, което родителите на внучето ви не са успели да сторят поради липса на време.

Не настройвайте детето срещу родители­те му. „Виж какво ще ти кажа, човек не може да прави всичко, каквото му се прииска. Ако мама и тати са те наказали, то е, защото много те обичат и искат само твоето добро. Ако те ос­тавят да си правиш каквото искаш, значи изоб­що не се интересуват от теб и твоето бъде­ще…“

Осъвременете знанията си